Ето още един нинджа който намерих-Фуджита Сейко

Предишната тема Следващата тема Go down

Ето още един нинджа който намерих-Фуджита Сейко

Писане  ninjazmeq on Съб Сеп 13, 2008 10:36 am

Фуджита Сейко е признат майстор в ред традиционни японски бойни изкуства. Освен титлата на майстор 14-то поколение от нинджуцу школата Кога Рю Вада Ха, той притежава още званието 3-ти върховен майстор на кемпо школата Намбан Сатто Рю, шихан от школата Сингецу Рю Шурикен-джуцу, Дайен Рю джуджуцу, Итиден Рю Ториде-джуцу (разновидност на джуджуцу), смята се за специалист по джуджуцу, кенджуцу, соджуцу, нагинатаджуцу, джиттеджуцу, ходжуджуцу и пр.
Факт е също, че Фуджита още като студент преподава джудо и кендо на полицаи, от 1922 г. обучава в ръкопашен бой слушатели от практически всички военни висши учебни заведения на императорска Япония, включително от свръхсекретната централна школа за разузнавачи Накано гакко. Има запазени снимки, които потвърждават, че Фуджита има тесни контакти с командния състав на Куантунгската армия, изпълнява различни секретни задачи, участва в подготовката на покушения против висши държавни служители на Китай.
Запазена е и специална заповед от края на Втората световна война, с която се разпорежда на Фуджита Сейко да подготви учебно пособие по ръкопашен бой за японската армия. Защото се оказва, че макар и японските войници да са обучени в някаква степен в джудо и карате, в много случаи те не могат да се справят с много по-едрите от тях и физически много по-силни американски войници в ръкопашна схватка. Японското командване веднага поставя задачата в най-кратки срокове да се разработи такава система за ръкопашен бой, която бързо и гарантирано да извежда противника от строя. В кратки срокове Фуджита Сейко извършва колосална работа по събиране, анализ и изучаване на информацията от различни школи по бойни изкуства относно поразяването на жизнено важните точки на човешкото тяло. Казват, че той лично е изпитвал тези техники върху американски военнопленници, като по този начин е уточнявал местоположението на точките, правилният ъгъл за нанасяне на ударите, устойчивостта на човека при въздействие върху различни точки и пр. Но тази информация все пак трябва да се постави под въпрос, защото Сейко не е съден след войната от американските окупационни власти. Както и да е, важното е, че в резултат на неговата работа се появява книгата Кемпо гокуи саккацухо мейкай (Разяснение на похватите за убиване и съживяване, най-основните тайни на кемпо"), публикувана през 1948 г., в която са изложени способите за поразяване на жизнено важни точки. Фуджита смята Карате за твърде праволинейно, а Айкидо за твърде кръгово с оглед на практическото им приложение в близък бой. Затова той разработва свой стил, който е много агресивна форма на Джуджуцу и Айки с наблягане на атаката върху очите, гърлото и слабините при използване на техники с отворена длан и ниски удари с крак.
В следвоенния период Фуджита Сейко е консултант на Японската асоциация по карате-до (Нихон карате-до кай), постоянен директор на Асоциацията за съдействие на развитието на древните японски бойни изкуства (Нихон кобудо шинкокай), първи директор на Института за изследване на воинските изкуства (Буджуцу кенкюсу), който съществува и днес.
В пълно съответствие с традициите на нинджуцу Фуджита Сейко търси съвършенството не само в бойните изкуства. Той придобива умения и в традиционните японски изкуства като чадо (чайната церемония), икебана, калиграфия, танци, резба. Негови песни в съпровод на шамисен са излъчвани по националното радио. През 1919 г. той завършва университета в Нихон, специалност "религиознание", работи като кореспондент на редица японски вестници и списания, има несъмнен литературен талант.
В интерес на обективността трябва да се каже, че много хора и в Япония, и извън нея изказват съмнение дали Сейко е бил истински нинджа, за тях той по-скоро е изследовател на ниджуцу. И един от аргументите е: "Та какъв нинджа е той, щом говори за това наляво и надясно?" Действително това не се съгласува с представите за поведението на един нинджа, но трябва да се отбележи, че след като през 1936 г. той публикува вдигналата много шум книга "Секретни записки за нинджуцу", това ни най-малко не разколебава компетентните органи да го поканят след няколко години като преподавател в спомената вече школа за разузнавачи Накано.
С оглед на всички известни факти с потвърдена достоверност, трудно би могло да се говори, че Сейко е шарлатанин. Още повече, че дори на преклонна възраст той демонстрира удивителни неща - английският журналист Клифърд Харингтън е свидетел на това как на 63 години Фуджита Сейко с лявата ръка последователно вади ставите на пръстите, после на лакътя и накрая на рамото на дясната ръка, след което й придава най-невероятни форми, само дето не я връзва на фльонга, както се казва.
Като изследовател Фуджита Сейко има огромен принос в изследването на историята и традициите на буджуцу. Той е сред първите изследователи, които се заемат да каталогизират различните школи и направления в буджуцу, като лично описва няколко хиляди! Повечето негови трудове, за съжаление, остават непубликувани. Тези, които обаче са имали щастието да ги проучват, като Дон Дрегър, автор на няколко от най-добрите западни книги по буджуцу и будо, ги оценяват като най-добрите в тази област.
Естествено най-голямо внимание в изследванията си той отделя на нинджуцу. Именно благодарение на него стават публично достояние над 60 старинни текстове, които неговото семейство е запазило в оригинал и, в съответствие с неговото завещание, са предадени в дар на музея, посветен на нинджите, в град Ига Уено, където сега може да ги види всеки турист. Ако тези текстове не бяха станали достъпни за съвременните изследователи, познанията за нинджуцу щяха да бъдат стократно по-малки. Заедно с покойния Окусе Хейшичиро, друг известен изследовател на нинджуцу и кмет на град Ига Уено, Фуджита Сейко обхожда всички планини в провинциите Ига и Кога, отрива останки от много имения на нинджи, образци от тяхното снаряжение, уточнява много исторически данни на терен. Резултатите от тези теренни изследвания са публикувани в няколко книги и статии.
Книгите на Фуджита Сейко за нинджуцу коренно се различават от всички други произведения на тази тема, тъй като той единствен пише въз основа на собствения си богат опит, какъвто не притежава никой от останалите. Това особено добре се вижда в "Записките на последния нинджа", в която той разказва за своето детство, за изучаването на нинджуцу и други бойни изкуства, за схватките с враговете, преподавателската дейност в различни военни учебни заведения, включително школата Накано, участието му в диверсионната дейност на японското разузнаване и пр.
Тази книга е едва ли не единственият източник например по методиката на тренировките на нинджа, за която в древните текстове не се говори, така че само разказите на Фуджита до известна степен запълват тази празнота. Така че дори и онези, които не го признават за нинджа, в крайна сметка са принудени да черпят и преписват информация по тези въпроси именно от неговата книга.
avatar
ninjazmeq

Брой мнения : 26
Registration date : 07.09.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите